В кутия от стъкло прибра ме цяла.
Затвори ме с капаче, за да не избягам.
А аз отвътре гледам онемяла, бяла
и мъничките си крила едва протягам.
Как я направи тази клетка огледална,
от погледа си да не мога да се скрия!
Превърна свободата в следа нетрайна
и окова ме без окови, само със магия.
С пръсти нещо в нищото едва дълбая.
И ронят се по дъното безкрай цветчета.
Окъпана в цветове, за нежността мечтая -
как литвам в безбрежието на сините морета. ...