Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят,
ръката ми в ръцете ти трепери,
единствено щурчетата не спят,
небето ни разтваря звездни двери.
В такива нощи стават чудеса,
самото време спира се в омая,
а въздухът тежи от тишина.
Дали е грях? Не искам и да зная. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up