Съжалявам, че пречупих крилата ти...
знам само, че ти пое цялата отрова,
раниха ме с думи, изстреляни куршумено,
за да не стигнат до сърцето и душата ми.
Сега се боря! И тъй сиротна съм без теб.
Изпивам те, измислена и илюзорна
за да мога пак да съществувам...
И сменяват се полюси тревожно в мен
и разтърсва ме хорската злоба...
и тъй тревожно се будя в нощите,
и тъй отчаяно те търся... пеперудо златна!
И тъй горчиво сълзите се ронят,
по вълните на времето стичат се...
така ми се иска, света в шепите си да опазя
и той да бъде завинаги обичан и бял...
Пътувам мислено из вселената,
обгърната от светлина и изпращам
импулса любов... Вярвайте има надежда...
светът да бъде обичан и бял... въпреки болката!
© Катя All rights reserved.