Дъхът ми има твоя аромат.
На цъфнала липа и дъжд,
отмил най-тъжната сълза
на лудо влюбен в тебе мъж.
Ах, устните ми ще запомнят
вкуса на сладката ти плът,
която сякаш че е първа пролет -
и ражда в нежната ти гръд.
Ще бъде много тиха, лунна вечер,
а нашите тела ще се познаят.
И няма никой повече да пречи
на две души в нощта да засияят. ...