Тази обич е странна. И тиха.
Не изисква. Не чака. Не пита.
Тя е скрита във няколко стиха
и в дълбокия сън на очите.
Невидими одежди навлича,
маратонки обува "на босо"
и сред цъфнали макове тича.
Тя е крехка. Но нежност не проси.
Тя безшумно на прага застава.
Детски чиста. Ефирна. Ранима.
Тази обич не се заслужава.
Но докоснат е, който я има!