Забравила съм нощите си вкъщи,
във грешната посока на деня,
тъгата и мечтите ми са също
в прегръдките на утрешна следа.
Научих се на обич... И на начин,
когато съм във твоето небе.
Без теб боли и вярата ми плаче.
Научих се кога да казвам "не".
Защото утре няма да те има,
когато тегля крайната черта,
ще дойде пролет, щом сега е зима,
но има ли живот след любовта? ...