За теб съм вечната досада
и в твоя свят съм като паразит.
Поредната ни среща се отлага,
а любовта ти сякаш е с лимит!

Като просяк се моля да те видя,
а ти подхвърляш ми огризки от любов.
Пестя си думите, за да не те обидя
и тайно се надявам, че за среща си готов!

Отново казваш: "Ще се видим",
а всъщност сам не знаеш искаш ли това?!
И поводът за бягство е така обиден,
когато казваш: "Невъзможно е сега"!

Защо ме има още в твоя свят,
щом там сега си имаш всичко ти?!
Дали това те прави по-богат,
че моето сърце с любов за теб тупти?!

Обичам те, а толкова съм тъжна,
къде е мястото ми в живота твой?!
Стоя встрани, като антична вещ ненужна,
и от тъга душата няма миг покой!

Ти никога не казваш: "Искам да те видя",
ти казваш само: "Ще се разберем..."
Поредната причина се опитвам да предвидя,
за да ме отблъснеш пак на следващия ден?!

И всичко се повтаря безвъзвратно,
и всичко се върти във омагьосан кръг.
Аз искам любовта ти многократно,
но има ли я днес, защо си вече друг?!