Понякога любовта отново те търси,

може и късно да дойде при теб.

Но пламне ли, тогава трудно се гаси,

за душата става като за гладния хлеб!

Много е трудно любов да се гаси,

гнезденце свие ли в твойто сърце.

Нежно душата тя ще поръси,

растейки голяма от малко зрънце.

Има любов и тя ни облива,

понякога в сълзи, понякога в смях.

Идва моментът, тя ни открива,

тогава на нея аз се подпрях.

Не питай, човече, защо закъснява,

а подготви се за великия миг.

Има любов, но не по обява,

Душата открива я с радостен вик…

                                                              В.Й. 01.05.2011г.