Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...
Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш.
Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност
и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.
Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая
и ще ме окуражиш, за да престана да ридая.
Нищо, че в момента не мога да те видя с моите очи,
любовта ти се усеща в онези чисти, струящи навсякъде искри.
Заключвам се понякога дълбоко в себе си и сякаш й се крия,
но много ми се иска с нейна помощ болката си да отмия.
Знам, не съм сама, макар че често сякаш го забравям...
и всичко жизнерадостно и чисто дълбоко в себе си заравям. ...