„Има толкова много поезия,

между светофарите, под опънатите жици…“

Гери Турийска „Когато живееш с котка“

Докато ме има в мислите ти, има поезия навсякъде –

в ключодържателя,

на който си закачил ключа от квартирата,

в спомена за един пътеуказател,

в обърканите цветове на палитрата ми,

в измачканите сутрин чаршафи,

в сувенири ревниво прибрани в стария скрин,

чай, в любима чаша от порцелан,

във всеки сълзлив романтичен филм,

в миризмата на ябълка или банан,

в снимка, в песен, в ароматна свещ,

в книга, цитат, многоточие, даже кавички,

в най обикновена някаква вещ,

в накацали по жиците птички,

в песента на морето,

запазена в раковина на шкафа,

в премълчаните думи,

в стъпките отекващи по паважа,

в сивата гъста мъгла,

в червената шипка самотна на клона,

в всяка отронена скрита сълза,

в смяната на сезоните,

в купето на влака,

в тунела, на моста, в метрото,

в самото желание да тръгнеш нанякъде,

в църковния кръст от сребро,

в някакъв таен сигнал,

от двама създаден,

в топлия шал,

в опита за някаква изненада,

в локвите от дъжда,

в чадъра с цветове от дъгата,

когато нежно в мислите си ме държиш,

тогава -

толкова много поезия има в душата ми.