Има време
Кой от нас предположи, че ще станем големи?
Който може го може и така занапред.
Уж сме в същите кожи, но с различни проблеми
които решаваме за да бъдем наред.
Петдесети звънец огласява простора.
Всяко утро е изпит, всяка вечер - урок.
Пример вземахме само от достойните хора,
а достойнството знаем е присъщо за Бог.
После, всеки по пътя непознат, но потребен.
Разпилени жълтици по широкият свят.
Да решиме онези, нерешими проблеми
и от нашите действия, да се взривят.
И поехме на път, във различни посоки.
Не по път магистрален, а през стръмни скали. Продължихме в живота пак със нови уроци.
Някой търсеха шест, други спряха със три...
Днес отново сме заедно, като в класната стая.
Някой всъщност отсъстват, други - светли звезди... Петдесет е средата и далеч е от края.
Има време за много покорени мечти.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Даммм, петдесетака... Дай боже, и време, и любов!
-
Петдесет години по-късно...е нов текст за песен!
Пък да сте живи и здрави до следващата среща, която ще си уговорите!
Харесва ми! -
Много вярно и много хубаво!
Петдесет даже е ново начало
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
