thedoors (Силвия)
50 48
Mar 11, 2012, 2:32 PM

Имагинерен 

  Poetry » Phylosophy
829 0 2
Слизаше бавно.
Кракът ти стъпваше кротко
и нежно стопяваше всяко стъпало.
Говореше тихо.
Гласът ти звучеше дълбоко,
поглъщаше мен и всичко изцяло.
Гледаше жадно.
Очите ти - копринен воал, освободил се от плен,
адска душа, отразила моя ден.
Отмина.
Перфектност.
Това видях и пожелах, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??