Стига толкоз сърдито нещастие!
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си.
Предостатъчно влизаха с взлом.
Тъй обидно! Накрая глупакът,
аз - немилия, дал им подслон...
И не хленча. Имал съм - дал съм!
Туй сърце на парчета се пръсна.
Съжалявам, но вече угаснах
и от студ във пожар не възкръсвам! ...