Имало едно време

Имаше време едно,
когато на пиедестал
поставяхме всичко добро.

Имаше житейско депо,
където спирахме,
отдъхвахме и вземахме въздух.

Тогава имахме спирачно масло
спирки си търсихме
често дори и намирахме.

Сега посоката е в колело
и бързо се движим
в обороти засилени.

На хамстери повече приличаме,
колелото засилваме,
но за почивки не спираме.

Спирачките сякаш отказват,
да, те са отдавна износени.
Не удържат напразните напъни.

Ето ни днес- в колелото на хамстера,
уморени от себе си и пиедестали,
в доброто загубили вяра.

И сигурно някак ще можем,
да се опрем на нечия вяра,
че ще можем да спрем колелото.

Но първо в нас ще трябва да вярваме,
че добро съществува- да доказваме.
Да бъдем носители и да заразяваме.

В упадък, силно от него да даваме.
А времето ще свърши своята работа.
Нека добротата бъде наше послание!

Имаше време едно,
когато на пиедестал
поставяхме всичко добро.

Нека отново го върнем
в дома и на вън,
В погледа, в ума и душата!