ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Нейде в сънните двори котараче се бори
със кълбото на баба в зори,
на купа́та с ластуна дядо сяда с тютюна –
и чибукът му дълго гори,
по кенарена фуста баба шета на пруста
и метлата ѝ тихо свисти,
Шаро скъса синджира и прескочи баира
подир моите боси пети,
покрай бавната бара щъркелицата стара
дирижира цял жабешки хор,
помня заник на хълма в тишината безмълвна – ...