Всеки знае думите "имало едно време…"
И вярва в тях, както във доброто…
Но носи със всичките тези думи грубо бреме,
болка в гърдите… трясък за миналото…
Преследван от приказки чудати, неземни,
ти вървиш по пътя си мечта…
Но забравяш за калта… и за приятелите верни,
привлечен си от мисълта….
Мисълта да имаш всичко… без да даваш…
Да получаваш, само като се надяваш...
Да се криеш, да се предаваш…
Да се страхуваш, сам със себе си да не оставаш… ...