Село, село – расло на могила,
с кал и слама къщички наплело,
сън ли си, наяве ли си било?
Помниш ли човеците си, село?
Колко бяха? Шепа стари хора,
схлупени и кални като тебе,
само че сърцата им просторни
правеха живота ни вълшебен.
Ние бяхме лятното ти ято
градски птички. Ти ни бе гнездото.
Лятото обаче беше кратко,
после те оставяхме самотно. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up