Слънце, къде си ти?

Извиси се, имам нужда да те видя...

Изгрей, за да прогониш този мрак, който ме обгръща...

Имам нужда да ме погалиш

с нежните си лъчи, за да забравя всички онези дни,

за да останат те веднъж завинаги някъде далеч -

заровени в някое чекмедженце на съзнанието ми...

Имам нужда да ме докоснеш, за да се усмихна...

Да се усмихна и да покажа, че мога,

мога да продължа оттам, откъдето времето сякаш спря,

сякаш замръзна и нищо нямаше значение...

Нищо, освен черното було, което прикриваше

незаздравелите рани... огромната болка... студена самота...

Хайде, изгрей... изгрей, за да забравя...