Погледът ми плавно овлажнява.
Ранимо те обичам до смаляване.
Енигмени следи по мен оставя
гирлянда от целувките ти алени.
Ъгълчетата на устните ми трепват.
Ревнувам дъждовните капки в косите ти,
намислили някак от кадифето,
изцяло да грабнат лъчите...
Миришеш на синьо златиста тафта...
ех, питаш... не може да се обясни.
Опитай с ръка да прегърнеш света.
Да, целият свят имам предвид!