Имам рядка дарба - 
да греша! -
да зная пътя на доброто
и да виждам светлина
във злото...
на сития подадох хляб,
направих грешка...
замери ме със него...
(след камъка духът
остава дълго сляп)
гладния заситих с 
най-добрите намерения...
отвърна ми с любов
и най-човешкото доверие!
(обърках страх и глад!
а заради сития
почти от срам умрях!)
... за невярващия бях като причастие...
(вино подправено с отрова)
отпиваше ме...
а молитвите ми
не достигаха до Бога
тогава светът ми стана много тих,
грешките оставих в Храма, 
до вратата...
във стих написах Вечността,
нарязах ябълката за тълпата
и татуирах ромб след ромб
по кожата си на жена...
и видях..
как злото след себе си оставя
мъчително загинали надежди,
пожар... и пепелища,
а доброто... то не тръгва,
а остава!!!... 
със спомен за любов...
от огън ехо...
... и огнище!

Жени Иванова