Време е.
Или ще се откажа сама от битките,
или битките ще ме довършат.
Победите са най-големите преструвки
на една загубила собствения си мир душа.
Тържествуващите усмивки не са били никога мои,
само ваши -
вие, които все се нуждаете от доказателство.
Така взискателни са всички погледи -
проклета аз, че мога до го видя.
Поне един да имаше единствено да ме погали.
Това безсмислие кой го измисли?
Щастието да се търгува с отплата...
Всички души са без изход,
но аз не искам вече да вляза.
Имам се.
Затварям очи, за да се усмихна на себе си -
просто няма за какво да се боря.
Най-сетне.
© Надежда Тошкова All rights reserved.