Иманяр
Не е мал* наш Джамал,
семейството си щом напусна.
На мен дори ми стана жал,
за шансовете, що пропусна.
Той беше виден бизнесмен
във село малко, незаспало,
мечтите си делеше с мен
и беше истинско плямпало*.
Реши и стана иманяр,
на бизнеса си сложи кръст.
Търсеше в златото кяр,
копаеше кубици пръст.
Сега живее като скот
в къща стара и ненужна,
превърнала го в идиот
биологичната му нужда.
Не търси никаква любов,
а той за нас бе ,,Драги",
за всичко винаги готов
и думите му бяха благи.
Всеки в село му се чуди,
защо превърна се в ,,монах'',
защо живота го прокуди,
... нали е рожба на Аллах!
© Исмаил Али All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...реална картина от живота, благодаря, че сподели и пропомни
-
Колелото на живота се върти, днес добре си ти, а утре не си,
какво да се прави съдба, за едни е родна майка, а за други
мащеха зла, искрено съчувствам на лирическия ти герой, дано
душата му един ден да намери покой, дано да се върне към
предишния си смислен живот той. Поздрави за прекрасния стих!
Пожелавам щастлив късмет и на лирическия, и на неговия автор! -
Живота е едно богатство, трябва да го оценим навреме...
Поздравления! -
Пропуснах да поясна:
Мал*-собствен, желан, хубав, предизвикващ положителни емоции/местен диалект/
Плямпало*-човек, който споделя всичко и на всеки/местен диалект/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Типична ситуация в България
И смешно и тъжно...
Браво за стиха!