Пиша ти последен ред в прощалното писмо,
после ще потъна в розовия цвят на тъжното легло.
Ще заспя за хиляди години,
за да не мога да те моля пак "Прости ми".
Имаш няколко минути да ми кажеш нещо,
тази е последната ни тиха среща.
На прага ти ще чака моето сърце,
решавай бързо-ще отвориш или не?!
Имаш още онзи поглед с чудновата нотка,
усети ли с друга онази стара тръпка?
Имаш правото да ме намразиш до дъното на своята душа,
но те моля за прощална прегръдка преди това... ...