Имаш ли толкова сила
Вечерта пристъпи в синьото на Ориента –
окраде Небето, стрила е в ръцете си мента –
да притъпи мириса на Тъга по килима,
но от смъртта на звездите по чехлите има.
Твоята нощ е, Тъга! Влез, не стой зад пердето
Какво ще ми вземеш – останахме аз и сърцето.
Мен, ме не щеш – скалпове „болка” си пълна,
сърце ми да вземеш – нямаш къде покълна.
Вземи го – още тупти, макар „на резерва”,
тъкмо да спре, липсата в хрип да отмерва.
Аз съм ненужен трофей – а нявга блестях! ...