Имаш си ново сърце
Има момент, в който се чувстваш по-нищо и от нулата.
В който близките ти са първите хора срещу теб и ти се подиграват.
В който правиш всичко, а не е достатъчно.
В който всичко останало е толкова криво, смазано, рухнало, строшено, че физическата болка те успокоява. Точно като наркотик.
Усещаш, че си сам, останала е само душата ти.
Зад теб е само сянката ти.
И то ако има слънце.
Молиш се, но за кого?
За какво?
Избавление няма.
Чувстваш как под теб земята пропада, но не заради природен катаклизъм. ...