Имаше мъж, имаше нощ, имаше лято. Падаше дъжд, блесваше нож, стенеше вятър. Нямаше дом, нямаше край, нито начало, просто жена – тъмна душа и лунно тяло.
Имаше смях, имаше вик, имаше шепот. В тъжни очи звезди роди внезапен трепет. Мъжът разбра, но замълча. Заплака кестен. Женски коси мигът разви и се обеси.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.