Облякла е червената си рокля

и високите обувки самочувствие,

лесно мъжете пленява с поглед

и на всички тя по вкуса им е.

Искат я на спуснати завеси,

искат я в блясъка ѝ пълен,

искат я, но тя не е за всеки,

имат я, а някак си е чужда.

Роклята пада.. а под нея излизат следите

онези, останали след всички любови.

Белези уж стилно под дрехи прикрити,

спомени...  за които и сърцето не говори.

Перфектна е... видимо не личи,

че душата ѝ носи фрактури.

А те красотата ѝ иска – добре им стои.

Имат я, за кратко, в заблуда...

... за истината просто нямат очи.