Днес е празник. Никола е именник. Още се чудя
аз какво да направя с подаръка, който му взех.
Чух, че станал е вече. И той като мене се буди
много рано. А вчера и клипче едно му заснех.
И не зная защо съм решил с тази шепичка радост
да нахраня в душата му зейналата празнина.
Ту съм пленник на кипнала сякаш от нищото ярост,
ту залива ме поривът жив на една добрина.
В медицинските книги с цикличност това обясняват.
Аз до днес съм си мислил за луди, че става въпрос.
Но какво ли промените в мене сега означават?
Като някакъв учен завирам в подробности нос.
- Ще ядем палачинки. Готов ли си? - мама ме пита
и, вратата отворила, чувствам – направо сияй.
Аз и друго усещам – сърцето ѝ сякаш излита
и във орбита търси изгубен с годините рай.
- А Никола дошъл ли е в кухнята? Идвам след малко,
имам нещо за него, една изненада добра.
И дано го зарадвам! Очаквам реакция. Жалко
ще е той да я скрие. Аз искам да я разбера!
Мама поглед учуден с очи през усмивка ми стрелва
и затваря вратата без повече да ми разкрий.
А доброто, аз сам като мед скрил от другите в делва,
днес очаквам сърцата със сладостен пласт да покрий.
Взел пакета, във кухнята влизам, но леко. Никола
е пред мене, но в гръб, не усеща, че вече съм тук.
Той замислен изглежда, облегнал се тихо на стола,
сякаш спрял е да диша. А мама отваря със звук
на високото шкафче вратата и вади с усмивка
със хартия завита чиния. Какво е това?
Изненадва ме често във кухнята, вече съм свикнал,
ала поглед проучващ отново сега заковах.
Като някакъв фокусних махна обвивката горна
и пред мен палачинкова торта за миг се яви.
При вида ѝ Никола усмихна се също доволен
и лице с благодарност към моята майка изви.
Тя до него отиде, прегърна го малко смутена
и каза: - Честито, днес имен ден имаш, а ти
сякаш беше забравил! За теб тази торта редена
съм направила. Сбъдвай ти смелите свои мечти!
Той остана така изненадан, замръзна направо,
да се грижат за него отвикнал бе, ала сега
колебливо отмести сам стола си и се изправи
със лице, осветено от вътрешна нежна нега.
Знаех аз, че е време подаръка мой да получи
и поставих пакета в ръцете му плах и смутен,
но честито му казах, че мама така ме е учила,
а и празник си има – празнува той именен ден.
Развълнуван пакета разви и го чух аз, че ахна.
Бе така изненадан и щедра усмивка изгря
на лицето му. Своя износен пуловер той махна
и, облякъл си новия, с обич във мене се взря.
Исках мама да видя. Погледнах я точно, когато
тя към мене се спусна с импулс на зарадван човек.
- Колго гордост на своите майчици носят децата!
И събуждат надежда, трептяща от радостен ек!
Как избрал си за него такъв изненадващ подарък?
От парите за дневни събирал си, за да спестиш.
Тук Никола се включи: - Харесвам аз дрехите ярки.
Но се чудя вкуса как успял си ти да прецениш?
Вече даже не помня деня на последна покупка... -
каза той и сълзи набраздиха горкото лице.
- С палачинкова торта редена за мен ще закусвам...
Развълнувах се много, разнежихте тъжно сърце!
Мама сложи парчета красиви във всяка чиния.
- А на обед и пълнен шаран у дома ще ядем,
че светецът голям е, от всички зачитан и ние
подобаващо, както е нужно ще го почетем!
От кога ли свой празник Никола не е отпразнувал?
Но защо все с баща си сравнявам - далече е той,
от години забравил, навярно, че аз съществувам...
Имам нужда от него! А спомен за някакъв бой
се отключи в главата ми... Бил съм на седем години.
Ритах топка навънка и тя през стъклото влетя.
"Колко пъти съм казвал внимателен ти да си, сине?" -
ме попита и скочи. А после шамар завъртя...
Мама после разказваше как на ръце ме е грабнала
и крещяла от ужас: - Не си ти баща, а си звяр!
А пък после жена си намери, при друга отиде
и дете си родили... Мълвата донесе вестта.
Оттогава до днес аз на него съм кръвно обиден.
Ни веднъж не отидох на кино със моя баща...
- Ти така се замисли! - от унеса мама ме вади. -
Не харесваш ли тортата? Толкова малко си ял!
- Тя е просто прекрасна, но чувствам, че днес ми се гади...
И добре, че недяла е, лягам. Но пак огладнял
обещавам, че ти ще ме видиш на обед. Спокойно!
И не се притеснявай, от малък обичам шаран!
А и ти се готвач превъзходен, напълно достоен
и готов съм на Мъстър шеф приза на теб аз да дам!
Героите от новия ми роман също празнуват Никулден, затова реших да
използвам тази глава от него и с нея да ви честитя празника на Св. Николай
Чудотворец, приятели! Нека той превърне всеки ваш ден в желано чудо!
© Мария Панайотова All rights reserved.