Името ти да го изрека, ще ми позволиш ли?
В такава нощ като тази, когато няма друг.
В мислите ти натежали, уморени и празни,
до гръдта ти, недокосвана за първи път.
В дома ти да вляза, ще ми позволиш ли?
Да прекрача прага му за първи път.
Тази вечер, когато ти сама си,
да опитам аз от твойта гръд.
Да те сграбча в обятията си, ще ми позволиш ли?
Без „Добър вечер! Кой съм аз? Ти коя си?“
Като летен бриз през тебе да премина.
И както влязъл съм, така и да си отида. ...