Anita765 (Ани Монева)
296 11763
Dec 5, 2009, 9:15 AM

Името ти във камбанен звън 

  Poetry » Other
881 1 21

                                              В памет...

 

 

Понякога ще слизаш във нощта –

невидимо, с най-тихите си стъпки

и вятърът ще бъде твоята ръка,

от ласката навярно ще потръпвам.

 

Понякога ще бъдеш мъничка сълза –

такава крехка, топла и обичаща,

в лъчи ще те познавам в утринта

или в смеха на внуците надничаща.

 

Понякога ще се превръщаш във покой,

когато аз ще бъда много уморена

и имам нуждата от рамото на свой

за утрето, където да съм устремена.

 

Понякога ще те откривам в есента,

във жълтото на тъжните треви,

във вечерната ми, трудна самота,         

в която твоята свещичка ще гори.

 

Понякога до късно ще говоря с теб

и ще се надявам много да ме чуваш,

ще премахна тази мъчна дума “без”,

защото във сърцето съществуваш.

 

Понякога ще искам всичко да е сън

и ще се питам даде ли ни прошка.

Ще чувам името ти във камбанен звън.

За него, мамо, нямаше отсрочка.

 

 

 

Моля, не оценявайте...

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??