Едно сърце, после сто,
криещи се в търсещи очи,
животът отпуска се като листо
в прегръдката на вятъра, сред хиляди лъчи.
Една сълза, а после пак,
вали във моето сърце,
сякаш преминава влак
под сплетените ми ръце.
Една любов, а после страх,
обича ли ме или не,
навсякъде блещука прах
сред малки стъпки на дете.
Едно приятелство, а после край,
отново болката се връща,
ледено сърце във адски рай
човека в статуя превръща.
Една луна, а после ден,
всичко е като преди,
свободни живееме в плен,
без да има кой да ни предупреди.
Една душа, а после аз,
тяло, нощна сянка и сълза,
боли, пищи без глас,
сърце, отпило утринна роса.