Импресия № 3

По пладне облачни кълбета

натрупа Вятър изведнъж

и тъмно притъмня небето

преди да се превърне в дъжд...

Пробяга мълния внезапно,

прониза тишината с гръм

и някак си невероятно

в мъгла изчезна оня хълм,

над който грееше до скоро

от слънце очертан харман

и весел светеше простора,

и птици стрелкаха се там...

... Настръхна вятърът, затихнал

на всеки клон в замислен щрих...

(...На Бурята ли се усмихна,

че лъхна с полъх първо тих?...)

Отпуснати висят надолу

тук- там останали листа...

Дърветата са още голи,

но вече с пролетна мъзга...

... Светът с предчувствия угрижен

в красива Лудост оживя,

когато Бурята задвижи

гигантските си духала

и с дързост дива и скандална

небето в миг презполови,

а с ветровете моментално

понесе сухите треви...

 ... Размахал разгневен десница

от потъмнялото небе

Свети Илия* в колесница

подгонва огнени коне

и в миг светкавица проблясна

след нея бързо притъмня-

Стихията завихри бясна

и с едри капки заваля...

Как бързо опустя полето

укри се всяка жива твар

и падна доземи небето

от облачният си товар...

...О, Бурята е тъй приятна

понесла мълнии из път-

възбуждаща, невероятна

и страстна тръпка за Духът,

а подир първата уплаха

щом Демоните яхнеш сам-

избираш си: небе за Стряха

и Буря за молитвен Храм!...

Коста Качев

*в българската митология светкавиците

са от колесницата и конете на Свети Илия.