ИМПРЕСИЯ
На Сашо Серафимов
Благодари на Бога и за този ден.
Постла си празното легло и тихичко залезе.
В съня си виждаше нестихващи коне
и върхове, които недостигнати изчезват.
А времето изтичаше като отприщена река –
без брод, без мисъл и без чувства.
Събуди се и върху разнищения сал
с несбъднатите си мечти закуси.
Далече някъде се виждаше брега,
лудуваше безгрижен вятър, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up