Импресия
Две очи, впити в тъмнината,
топли, влажни, тревожни очи...
Като очите на дете,
страдащо за счупената кукла;
като очите на момче,
звезда открило в есенно небе;
като очите на момиче,
слънцето посрещнало на ранина.
А тези тук,
тези питащи и търсещи очи
и болката във тях...
Дъждът се стича по прозореца.
Капки дъжд,
топли като сълзи,
като сълзите в моите очи...
Замрежени от чакане,
уморени от тъга.
Молят те,
една единствена целувка
и после в миг –
да се превърнат в светлина...
Как искам така да изгоря
в една целувка,
обгърнала ме цяла,
и с очи, озарени от мечта...
© Даниела Петракиева All rights reserved.