Тъга... за стиховете мои чаша вино!
Къде остана в тази топла нощ?
Навярно скри се някъде в градината,
там под Луната, гаснеща във полунощ.

Носталгия... по времето отминало!
Как да събудя в сърцето нова мощ?
Дали ако открадна от любимата
целувка, ще ми каже, че съм лош?

Самота... когато Лятото далече е от Зимата
изправена пред мен като стена
пазеща ме от прищевките на климата!
Ще мога ли да нарисувам в теб врата?

Сега дърветата във цветните си рокли
облечени за Пролетния бал
танцуват луди в слънчевия дъжд...

И рано сутрин от сълзите на росата мокри
родени от прегръдката на кал
глава надигат стръкчетата ръж.