Лустросани предателства с усмивки присвити
по рамото потупват ме и ме гледат в очите.
Срещу тях няма изградени надеждни защити,
защо пак печелят те, а губят все добрите?
Паяжинни въпроси оплитат ми представите,
че някога е имало и справедливост свише.
И търся начупените пътеки на забравата,
дето водят до времето спокойно да се диша.