Mar 25, 2008, 9:56 PM

In memoriam 

  Poetry » Love
677 0 8

Абсурдната ни обич остана недовършена...
Стремително започна, в безсилие се счупи.
Протезите свалихме, надеждите прекършихме.
А болка непоканена ехидничко се трупа...

Набъбнаха въпросите - излишни многоточия.
А отговорът стана досадна отживялост.
Уж бе любов-светкавица, а грозно се проточи.
Напразно я обдишвахме - клинично бе умряла.

Тогава я положихме грижливо в катафалка.
С цветя я обградихме, с Пилатовски въздишки.
И шапките свалихме.
... А всъщност - беше жалка...

На некролога прашен виси куплет излишен.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??