Емил (Емил Манов)
42 0
Mar 22, 2007, 12:23 PM

IN MEMORIAM 

  Poetry
697 0 3

IN MEMORIAM

В памет на баща ми Григор

Атанасов Манов (06. 06 1930-

13. 10. 1991 г.) (61 г.)

 

Смъртта невидима, коварна,

премина като зъл фантом,

и сянката й черна падна

над нашия задружен дом.

 

Ръка жестока, костелива

към нас протегна бързо тя,

и твоята душа невинна

отне завинаги смъртта.

 

Нещастието като птица

злокобна долетя в нощта,

нелепо, като в сън кошмарен

изгубихме съпруг, баща.

 

Смирени, в пътя ти последен,

изпращаме те ний сега,

лицата наши смъртнобледни

са помрачени от тъга.

 

Над гроба пресен сплитат клони

върбите, белите брези,

дъждовна есен листи рони,

а ние – горестни сълзи...

 

 

Разкъсва бавно тишината

камбанен звън с протяжен тон,

и в нашите души, в сърцата

отеква с глух, болезнен стон.

 

Смъртта зловеща ненадейно

отне живота ти без жал,

над нашето гнездо семейно

витае мъка и печал.

 

Остави ти жена, другари,

остави дом и две деца,

и споменът за теб ще пари

до болка нашите сърца.

 

Минават неусетно дните,

откакто ни напусна ти,

и всеки близък и роднина

за теб тъгува и скърби.

 

Гнети ни страшно самотата,

без теб останахме в света

и тягостно е на душата,

и все по-тежка е скръбта...

10. 11. 1991 г.

Кюстендил

© Емил Манов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поклон!
  • !!!
    Поклон...
  • Г-н Манов, Таня Станева е права, не трябва една толкова лична тъга да се превръща в обществен некролог. Едва ли непознатите хора ще ви разберат. Аз също съм болен от рак, но съм си рекъл да не афиширам на целият свят, че скоро ще умра. Те наистина няма да ме разберат
Random works
: ??:??