Посветено на: Бойко, Ваника (аз назаем, не съм...) и другите, напуснали ме приятели.
Отдавна ви няма,
аз обаче съм тук.
Пак съм си една такава,
малко объркана,
винаги вярващата.
Оптимистката на ВЕКА (вече отминал),
както ме знаехте,
отпреди.
Вярно, малко или много остаряла,
крия с магия белите струни,
в иначе тъмните ми коси... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up