Иначе мога да пиша красиво.
Замечтано и разбира се, нежно.
В този, влюбен копнеж ми е силата,
(че забравям вкуса на надеждата.)
Ала той е горчив. До повдигане.
И преглъща се само със плач.
Май ще трябва да си отивам,
нейде другаде, търсещ илач...
Там, където растат детелините
и текат бистри буйни реки,
Дето птиците пеят щастливо,
а небето не ражда мъгли... ...