Индже войвода
И кога пак буря на планина захване
и с тъмни облаци покрие се небето.
С гръм и мълнии се плисне дъжд в полето,
спомня ни тъжен спомен за Индже и детето!
Той като кърджалия, кръвник на народа,
посегна на най-милото си на момчето.
Горделив и немилостив, на българите тегоба,
алчен за алтъни, убиваше българи, братята.
И прокле го отец да ходи сам единак,
без дом, без дете и близки един самак.
И хубавата Петра, жена му избяга сама, ...