Инкогнито умираща душа
се плъзна по ръба на безкрая...
Със скорошен спомен от Ада
и мъртва надежда за Рая...
В безплътни се превръщат нощ и ден.
Нещастен, погледът се крие в лудостта си.
Прегазен, мозъкът отново се е впил
в обречен опит да избяга от съня си.
На прага на нощта - въже от дни.
Руини от плач и умора...
Полуобесен дух на примката виси.
Краката ритат още търсещи опора. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up