Aug 21, 2014, 6:20 PM

Inside 

  Poetry » Love
527 0 0

Чувствам това от толкова дълго време...

Нуждая се почти до болка...

Питам самотната нощ,

питам собствените си мисли.

Издигам се и пропадам в самота.

 

Искам те до мен

безплътен и нежен,

даряващ и чувствен.

Болезнено те желая,

желая това удовлетворение толкова дълго...

 

Не подозираш дори...

колко самотно е съществуването ми.

Животът сякаш минава покрай мен...

но ти не знаеш.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??