Mar 29, 2017, 1:32 PM

Insomnia 

  Poetry » Other
2661 20 31

                  

 

Да разделим ли тази нощ на две?

Ти – в твоята, аз – в мойта половина...

Заключих всички лоши светове,

но болката не ме подмина.

 

Не спим. И като прилепи в стъкло

се блъскат мислите ожесточено.

Забравих колко топло е било,

запомних колко бе студено.

 

И като вълци, изпълзели от безкрая,

се зъбят грехове неопростени.

Да ти простя ли всяка празна стая,

ще ми простиш ли устните солени?

 

Не спим. Безсънието тихо лази

към изгрева със хиляди краченца...

Дано, дано успеем да опазим

от теб и мен поне едно парченце!

 

                                   

© Рада Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??