Инсомния
От тялото изтича всяка капка сила,
която упорито пазех до последно.
Как искам да заспя… ала сънят не идва.
Клепачите потрепват уморено.
Искам да сънувам… о, нека да заспя.
Леглото ме зове в сатенена прегръдка.
Но аз мълча – все още будна и сама,
на повика му нищо не отвръщам.
Нощта ме вика. „Хайде, мила, спи.”
Ала сънят по детски пак избяга.
От стъпките му ехото кънти. ...