Във бяла стая, легнал и пасивен,
въпрос един тормози те безспир:
как ти, отличник, кадър перспективен,
остана сам и без ориентир?
Креслото на началник, във което
ти виждаше се седнал като бог,
от друг, оказва се, ще е заето —
обрат и неочакван, и жесток.
Мечтата кариера да направиш,
макар и късна, стрита е на прах.
В йерархията подчинен оставаш.
До пенсия — рутина. Пълен крах! ...