Подвява се звука от преизпълнени желания, 
като опната звънлива струна.
Пропадат двуличните делания 

с вкус на капки солени, 

търсейки емоция във дума.

Пред шарката на живота неми,

стоим бездушни и безлични, 

като насъбрал се прах, 

не притискаме себе си,

замъглени от насъбрал се страх. 

Предвиждат се стенанията - видими, 

чакат ни във форма на бодли открити, 

дали за тях сълзите скришни са, 

или личат си с грим разтекъл се

и сълзи от вдъхновения на пружина навити. 

Все, уж случайно, излятото навън 

кара сърцето да чурулика,

с обятията на стари дилеми,

престарели музи, 

презадоволени желания,

лицемерни делания, 

страх и стенания

сме си лика-прилика.

Безспирно подигравам 

поставеното в Книгата избавление,

понякога дори сърдито, 

тайно надявайки се, 

да не е окончание наистина предвидено 

и наказание за лош завършек скрито.