rudin (Иван Христов)
858 1444
Jan 13, 2010, 7:46 AM

Интимно лято 

  Poetry » Love
519 0 4

 

 

При мене любовта дойде без виза! 

Усети я сърцето изведнъж,

през дюните, когато в тях заслиза

неземен, като в приказките, мъж.

 

 

Пристъпяше със полъха на здрача

над пясъка, до болка сгорещен,

а слънцето - търкулната погача --

изпиваше водата с дъх солен.

 

 

Презморски ветрове за миг ли спряха?

Вълна ли укроти се в своя бяг? --

Отби се тук под сенчестата стряха

на моя неизследван, стръмен бряг.

 

 

Вълните с бреговете се целуват

под крясъка на птичите ята,

а в пристана ми вече тържествуват

платната на доплавала мечта.

 

 

Там, в сянката на цитрусови арки,

сред пясъците сетих първи път

целувките ти, тръпнещи и жарки,

прегръдките ти, секващи дъхът ...

 

 

А после песъчинките под душа

от тялото ми струята изми.

Остана любовта. Не ме напусна.

И никога не ми изневери.

 

 

И спомен в мен от лятото остана:

сърфираш по вълните в капки цял,

но в сушата те връща океана,

на ласките му щедри засиял ...

 

 

И днес, когато в стаята ми влизаш,

(ти вече си с прошарени коси)

все виждам те в адамовата риза

и лятото във капки да блести.

 

 

И както при онази първа среща

нахлуваш неочаквано, тъй лих! ...

Момичето с целувката гореща

възкръснало е в късния ми стих.

 

 

 

 

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??