ИНВАЛИДЕН СТОЛ
Пиесата „Живот” за мен е драма,
декор е Столът, зеещ като бездна -
в прегръдката му паднах като в яма,
в прегръдката му - първа и последна.
Ръждясват бавно в мене колелата,
в инерция превръща се животът,
безчувствено студени са краката -
предатели, по пътя към Голгота.
Напрегнат и изопнал всички нерви,
аз движа Стола педя подир педя.
Душата ми оглозгана от червей,
дори за миг от страх не потреперва.
Пред Бога си не падам на колене,
на Стола съм разпънат - не на кръста.
Нарекъл съм пиесата „Смирение”
и моля се да стана. Да възкръсна.
Не бива да ме вижда в Стола мама,
че болката й в мен е рана съща.
Пиесата до края ще е драма,
а Столът вместо нея ме прегръща.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Като оставим настрана високия градус на емоцията,определено характеризиращ стиха ти,искам да те поздравя за образите - "Ръждясват бавно в мене колелата" и "Душата ми оглозгана от червей".Като цяло стихотворението ми харесва, но има места, в който поетиката натежава.
-
Пиесата до края ще е драма,
а Столът вместо нея ме прегръща.
Прекрасен текст за тъжна драма!
Поздрав!
-
Остави ме без думи.Много тъжно,много много.
-
Силно... разтърсващо!
-
Дълбоко, тъжночовешко, болезнено истинско!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
