Днес се разравям отвътре да видя
колко са цветните жили във мен.
Ето я Синята – нежна и чиста.
Виждам Червена и Бяла край мен.
Криеш се, Черна. Усещам те, Сива -
в мен си забола игличка и тел.
Днес се забравих - измислих ти име
(Бяла Моргана дьо Черен Прашец).
Много си тиха! Във мене е шумно.
Жълта със дива усмивка дойде!
Казва Зелената, нещо дочула.
Идвайки кротко да седне до мен. ...